История
Територията и околностите на днешната община Искър са били обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от ІV-ІІІ хилядолетие пр.н.е., но по- определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от ІV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.
Искър
По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър води началото си от началото на ХVІІ в. Първите заселници дошли от съседните села и живеели в около 20 къщи в близост до реката. Поради малкия брой жители селището било наречено „Махалата”, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово. От 1978г. е общински център, а от 1998г. градът носи името Искър. През 1829 г. в с. Махалата се открива частното училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществувало до построяването на черквата,през 1837г., която съществува и до днес и носи името „Св. Димитрий”. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на В. Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен.
Църквата „Св. Димитрии” е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата ІІ степен.
С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924г. Училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий”. На 15 септември 1999г. е открита новата учебна сграда.
Съборът на града първоначално е на Спасов ден, но тъй като той мени датата си всяка година, за удобство на гостите е избрана втората неделя от месец Юни.
Долни Луковит
На територията на сегашното село Долни Луковит е съществувало
старо римско селище от късно античния период, за което свидетелстват фрагменти от строителни материали и монети от времето на Константин Велики. Името на селото „Луковит” за първи път се среща в един турски документ от 1435г., като по това време наброява 44 домакинства. В края на 17 и началото на 18 век селото е изселено по неизвестни причини. По средата на 18 век има ново заселване в Луковит от жители на предбалканските селца.
От 1829г. в селото има килийно училище, с първи учител – Петко Герчев от с. Камено поле. Това училище съществува до 1870г.Читалището носи името “Хр. Ботев” и е създадено на 06 януари 1924 год. В настоящата сграда се помещава от 1970 год. насам.
Писарово
След поп Васил идва поп Петър, от с. Боженици, завършил семинария в гр. Самоков, който остава свещеник в селото, участва във войната 1912-1915 г. и отново се завръща в с. Писарово.
По предание, в село Писарово е имало училище още през последните години от турското робство, в дома на първия учител от селото – Цветко Лещарски. Първото светско училище в с. Писарово е построено през 1884 г. През 1908 г. се взема решение да се построи ново, по- голямо училище, тъй като тогавашното се оказва малко за големия брой ученици. С активното участие на селяните през 1910г. е завършено строителството новото училище, което съществува и сега и носи името “Христо Ботев”.
Староселци
година. Първоначалното му име е Старо село, което означава, че неговите родове са създали и други селища в района. Предполага се, че на тази територия е имало старо римско селище. Днес, близо до река Искър има останки от римска обществена баня. На север от селото се намира местността „Калето”, където личат останките от стара римска крепост. И до сега се намират останки от строителни материали, стари монети и др. Още съществуват каменните стъпала на крепостта, която е била и наблюдателница. Първото училище е основано преди 155 години и се е помещавало в една от килиите на църквата. След пожар в църковната килия, училището се помещава в частни домове до 1920 г., когато е построена първата училищна сграда. През 1941 г. е построена сградата на сегашното училище, което носи името „Христо Ботев”.